Надежда

Запалих цигара, взех пепелника. Погледнах го втренчено, а всякаш тебе виждах в него. Дръпнах от цигарата, задраска в гърлото ми. Издишах силна струя дим. Част от него попадна в очите ми. Насълзиха се, дали от дима или от спомена за теб, не знам.

   Взех чашата с кафе, изпих огромна глътна. Забравил съм захарта. Сбръчках вежди, от горчивото или от тъгата по теб... Не знам. Погледнах остатъка, от черното кафе. Напомня ми на моята душа след теб.

   Погледнах през прозореца, мрачно и студено е навън. Дърпам втори път от цигара, този път още повече. Залютя ми отново. Издишах дима, направих си кръгчета. Погледнах двете глътки черно кафе. Приближих чашата отпих. Този път нищо, всякаш свикнал съм с вкуса.

    Остана малко от горящата цигара. Усещам топлината по пръстите си, ала навън е зима. Поглеждам календара, Ноември е тук. Двама нещастници събрали сме се. Всеки гони своето.

    Допуших тежката цигара. Чашата с кафе е празна. Навън появи се слънце. Погледнах към пепелника, а там седеше ти.

    Стана, хвана ръката ми. Приближи се. Прегърна ме с топлите си ръце. Погледна ме в очите, всякаш нещо имаш да ми кажеш. Ала гледаш и мълчиш, все едно любуваш се. На мен или на мига... Не знам.

    Алармата звънна. Отворих очи. Навън слънце пече. Изпотен съм, Август е.

   Не пия кафе, спрях цигарите преди години. Нямам пепелник. И тебе те няма. Отиде си отдавна.

  Ах сънища проклети, от де се взехте. Мътните ви взели. Проклетници!