12 дек. 2010 г., 16:29

Надежда (На майка ми)

1.1K 0 7

Надежда

(на майка ми)

 

Дълбоки рани ме разкъсват,

раздират като с нож кървящата ми плът.

О, майко, ти не ще възкръснеш

и няма да се върнеш тук от своя път.

 

Ще чакам аз до края на живота

с надежда да ме зърнеш ти

и влачейки си кръста към Голгота

ще спомням пролетните дни.

 

А облаци в очите ми ще плачат,

закривайки звездите с похлупак,

но после мудно, тежко ще се влачат,

за да потънат бавно в тъмен мрак.

 

                                      14.02.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....