12 дек. 2010 г., 16:29

Надежда (На майка ми)

1.1K 0 7

Надежда

(на майка ми)

 

Дълбоки рани ме разкъсват,

раздират като с нож кървящата ми плът.

О, майко, ти не ще възкръснеш

и няма да се върнеш тук от своя път.

 

Ще чакам аз до края на живота

с надежда да ме зърнеш ти

и влачейки си кръста към Голгота

ще спомням пролетните дни.

 

А облаци в очите ми ще плачат,

закривайки звездите с похлупак,

но после мудно, тежко ще се влачат,

за да потънат бавно в тъмен мрак.

 

                                      14.02.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...