Надежда (На майка ми)

12 dic 2010, 16:29

Poesía » Otra

906 0 7

Надежда

(на майка ми)

Дълбоки рани ме разкъсват,

раздират като с нож кървящата ми плът.

О, майко, ти не ще възкръснеш

и няма да се върнеш тук от своя път.

Ще чакам аз до края на живота

с надежда да ме зърнеш ти

и влачейки си кръста към Голгота

ще спомням пролетните дни.

А облаци в очите ми ще плачат,

закривайки звездите с похлупак,

но после мудно, тежко ще се влачат,

за да потънат бавно в тъмен мрак.

14.02.2005

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Arogarn (Калин Кръстев)

2011-02-22T09:08:08+02:00

Истинско е, поне така изглежда, и е силно, много силно. Харесва ми.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-01-25T07:49:37+02:00

Благородица е всяка майка за детето си..
вечна е и любовта която ни свързва и завинаги остава записана във времето...
Даниел, трогна ме...как добре те разбирам само...разплака ме..

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=213337
purpleinrock (Даниел Авдала)

2011-01-25T01:23:53+02:00

Благодаря ви!
kpandjarova (Корнелия Нейкова)

2010-12-12T23:55:10+02:00

Празнотата от загубата на майката с нищо не може да бъде запълнена.Няма заместител,няма нещо,което да притъпи болката, но..такъв е живота.Ние оставаме и...продължаваме.Поздрави!
valia1771 (Ивон)

2010-12-12T22:10:16+02:00

Тъжен стих!С поздрав!
Marelina (Мила Стефанова)

2010-12-12T22:02:23+02:00

Достойно,пропито със синовна обич , която не умира!
feia (Вилдан Сефер)

2010-12-12T19:40:55+02:00

Майчиците ни са живи в сърцата ни...