Надежда (На майка ми)
Надежда
(на майка ми)
Дълбоки рани ме разкъсват,
раздират като с нож кървящата ми плът.
О, майко, ти не ще възкръснеш
и няма да се върнеш тук от своя път.
Ще чакам аз до края на живота
с надежда да ме зърнеш ти
и влачейки си кръста към Голгота
ще спомням пролетните дни.
А облаци в очите ми ще плачат,
закривайки звездите с похлупак,
но после мудно, тежко ще се влачат,
за да потънат бавно в тъмен мрак.
14.02.2005
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниел Авдала Todos los derechos reservados
