Надежда
(на майка ми)
Дълбоки рани ме разкъсват,
раздират като с нож кървящата ми плът.
О, майко, ти не ще възкръснеш
и няма да се върнеш тук от своя път.
Ще чакам аз до края на живота
с надежда да ме зърнеш ти
и влачейки си кръста към Голгота
ще спомням пролетните дни.
А облаци в очите ми ще плачат,
закривайки звездите с похлупак,
но после мудно, тежко ще се влачат,
за да потънат бавно в тъмен мрак.
14.02.2005
© Даниел Авдала All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
