Dec 12, 2010, 4:29 PM

Надежда (На майка ми) 

  Poetry » Other
953 0 7

Надежда

(на майка ми)

 

Дълбоки рани ме разкъсват,

раздират като с нож кървящата ми плът.

О, майко, ти не ще възкръснеш

и няма да се върнеш тук от своя път.

 

Ще чакам аз до края на живота

с надежда да ме зърнеш ти

и влачейки си кръста към Голгота

ще спомням пролетните дни.

 

А облаци в очите ми ще плачат,

закривайки звездите с похлупак,

но после мудно, тежко ще се влачат,

за да потънат бавно в тъмен мрак.

 

                                      14.02.2005

© Даниел Авдала All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??