21 окт. 2015 г., 18:32

Надежда в мрака

470 0 0

Привела глава тя вървеше унило,

скрила сълзите си в малката шепа.

Не знаеше как и откъде има сила

след тази ужасна случка нелепа.

 

Тръгнала с радост към среща с приятел,

отиваше само на по чаша кафе…

Но ето, че мракът като завоевател

всяка надежда от живота отне.

 

Обърка ли пътя или просто се случи –

колата изневиделица към тях връхлетя.

Клаксон и вик, трясък беззвучен

остави в сърцето й вечна следа.

 

Така като изстрел животът поднася

нови обрати в безгрижните дни.

До вчера преливаш от радост и щастие,

а днес в безнадеждност сърцето кърви.

 

И как да намериш сили да гледаш,

да мислиш, да чувстваш, да живееш дори.

Миг, само миг и наместо победа

огън пояждащ безспирно гори.

 

Но… има надежда, дори и тогава.

Има утеха за душата в печал.

Има Създател, Който те познава,

твоята болка Той е видял!

 

Очаква да седнеш в нозете Му тихо,

да предадеш товара не лек.

Небесен мир като дар ще получиш.

Нали за небето роден е човек!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...