Привела глава тя вървеше унило,

скрила сълзите си в малката шепа.

Не знаеше как и откъде има сила

след тази ужасна случка нелепа.

Тръгнала с радост към среща с приятел,

отиваше само на по чаша кафе…

Но ето, че мракът като завоевател

всяка надежда от живота отне.

Обърка ли пътя или просто се случи –

колата изневиделица към тях връхлетя.

Клаксон и вик, трясък беззвучен

остави в сърцето й вечна следа.

Така като изстрел животът поднася

нови обрати в безгрижните дни.

До вчера преливаш от радост и щастие,

а днес в безнадеждност сърцето кърви.

И как да намериш сили да гледаш,

да мислиш, да чувстваш, да живееш дори.

Миг, само миг и наместо победа

огън пояждащ безспирно гори.

Но… има надежда, дори и тогава.

Има утеха за душата в печал.

Има Създател, Който те познава,

твоята болка Той е видял!

Очаква да седнеш в нозете Му тихо,

да предадеш товара не лек.

Небесен мир като дар ще получиш.

Нали за небето роден е човек!