21 мар. 2018 г., 11:26

Надежда за Надежда 

  Поэзия » Другая
734 12 30

Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.

В душата опушена тлее огнище,
подклаждат го съчки-години,
цената за огъня - нещо, за нищо,
с измамата - всичко ще мине.

И пускам се пак по пързалката стара,
по нея стъкла засияват.
Крепи ме едничка измамната вяра,
че лудите не остаряват.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??