Надежда за Надежда
Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.
В душата опушена тлее огнище,
подклаждат го съчки-години,
цената за огъня - нещо, за нищо,
с измамата - всичко ще мине.
И пускам се пак по пързалката стара,
по нея стъкла засияват.
Крепи ме едничка измамната вяра,
че лудите не остаряват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
