21.03.2018 г., 11:26 ч.

Надежда за Надежда 

  Поезия » Друга
654 12 31

Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.

В душата опушена тлее огнище,
подклаждат го съчки-години,
цената за огъня - нещо, за нищо,
с измамата - всичко ще мине.

И пускам се пак по пързалката стара,
по нея стъкла засияват.
Крепи ме едничка измамната вяра,
че лудите не остаряват.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??