Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета
по всеки прозорец, запазил камина за хляба.
Наронен, посипва се вятър - троха по троха,
и плахи врабците разравят студения залък.
Преди да е пламнал най-първият смел минзухар
и първата птица от топлия юг да пристигне,
в сърцата гнезди на надеждата благият цяр
как Утре ще има, ще бъде, ще може, ще стигне.
Денят се протяга и толкова снежно мълчи.
Защо са му друми широко разстлани, щом може
по тънка пътечка напред и напред да върви
към пролет, където животът е нова възможност.
© Деа Все права защищены