24 февр. 2021 г., 08:36

Надежда за пролет 

  Поэзия
342 10 19

Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.

Рисува си зимата ледено нежни цвета
по всеки прозорец, запазил камина за хляба.
Наронен, посипва се вятър - троха по троха,
и плахи врабците разравят студения залък.

Преди да е пламнал най-първият смел минзухар
и първата птица от топлия юг да пристигне,
в сърцата гнезди на надеждата благият цяр
как Утре ще има, ще бъде, ще може, ще стигне.

Денят се протяга и толкова снежно мълчи.
Защо са му друми широко разстлани, щом може
по тънка пътечка напред и напред да върви
към пролет, където животът е нова възможност.

© Деа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??