17 янв. 2012 г., 13:31
Надеждата
Надеждата
С ръце във тъмното
аз търся
Светлина...
Събирам сили.
Вярвам!
И очаквам!...
Надеждата ме води
във Нощта.
Далечната си
Пролет
да дочакам...
© Христо Славов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Редуването на ямб с пирихий не е ритмично нарушение! Няма аритмия.
Ще се възползвам от примера който е дал моя адаш:
С ръцè във тъ̀мното аз тъ̀рся Светлинà...
Събùрам сили. Вя̀рвам! И очàквам!...
Надèждата ме во̀ди във Нощтà.
Далèчната си Про̀лет да дочàкам...
Тук просто има една ямбична стъпка по-малко в третия стих. Това не значи той е в друга ритмичност. Подобен компромис с размера понякога прави Борислав Владиков - утвърден поет, редактор и филолог. А това че е на същата възраст като автора е случайно съвпадение. Ще дам друг пример:
"На лунния блясък вълните
заливат безлюдния път.
Край него под бреме превити
върбите стърчат."
Д.Дебелянов
И тук има една стъпка по-малко в последния стих.
Същото е и тук:
"Светильники горели, непонятный
Звучал язык, - великий шейх читал
Святой Коран, - и купол необъятный
В угрюмом мраке пропадал."
Иван Бунин
Нека да не бъдем прекалено строги към разликата в размера и да не го обявяваме веднага за разнометричност.
За еднотипността и "бедността" на римите съм съгласен. -
Мисля си, че тази ваша трактовка на надеждата е твърде събирателна за една същност, която ни обитава и самата тя върви по своя път.Изчистено и казващо.Без претенции. Джак
-
Последната инстанция пристигна!Моля направете и път да си замине!Не знам как се пръкват такива екземпляри като този господин...Човек се забавлява и с такива като тях.
-
Последно, какво твърди авторът -- има ли рими тука или няма? Според мене няма. Но пък според автора никой не можел да каже "две срещу тях".
Авторът искал да спази стъпката. Е, хубаво. Ама това дава ли му право да твърди, че едната стъпка дава ритъм? Има ли ритъм "Търговия на едро и дребно" или в "Предавайте багажа за проверка"? Щото стъпка има.
Относно възрастта -- тя си е мания на Eia, която смята, че понеже имала син всички трябва да ѝ се кланят и да ѝ викат "лельо".
Пиша двойка, както на произведението, така и на всички, които се дотътриха да коментират само, за да покажат колко били съчувствали и как четели между редовете. -
Защо някой смята,че възрастта е порок.Аз не съм на подобно мнение.За мене този разговор бе провокиран и непровомерен.Госпожо Порчева не ми е ясено и Вие за какво се борите.Защо намесвате негрите и възрастите на хората, и се опитвате да ми давате съвети,които не съм Ви искал... Но искам да Ви кажа, че цялата тази глупост вече не ми харесва.Чао!
-
Аз се отказвам. Има си средства за коригиране и на слуха, и на зрението. Това последното не визира възрастта, по-скоро касае обективно очевидни и ушечуваеми неща. Приятен ден!
-
Поздрави и от мен! Харесах!
-
Не е необходимо сричките да са еднакви,за мен е важно ритмичната стъпка,
да е спазена. И тя е спазена!Не сте ли чели стихове без рима?!Аз съм и са ми харесвали!Образите, които са създадени в стихотворението са най- важната част , от там идва и внушението, което автора е искал да направи на читателя си,колкото и да е той високопарен... -
Съвсем не съм съгласен, че ритъмът е безупречен, тъй като първи и трети ред далеч не са тъждествени (12 на 10 срички). Ето:
Надеждата
С ръцè във тъ̀мното аз тъ̀рся Светлинà...
Събùрам сили. Вя̀рвам! И очàквам!...
Надèждата ме во̀ди във Нощтà.
Далèчната си Про̀лет да дочàкам...
Що се отнася до римите, не че е недопустимо да се римуват две еднородни думи с еднакъв корен ("очаквам" - "дочаквам"
, но и не е кой знае какво геройство. Само това казвам, къде намирате тук някаква неприязън... ^..^ "Светлина" - "нощта" се крепи на косъма на една гласна. Констатирам факти, а ме изкарахте злодей някакъв. 
-
Далечната си
Пролет
да дочакам...
Хареса ми! Емоционално! -
Аз прочетох редовете и между тях!Харесах!Поздрав!
-
Аз намирам, че стихотворението си е добре откъм ритъм и да, наистина може да се доразвие, но и в този кратък вид пак си го бива!
-
Ако Вие не усещате, че ритъма на стихотворението е безупречен, не знам ,какво бих могъл да кажа за за Вашата същност?! Римите също са добри, и никой не би могъл да каже две срещу тях.Не мога да си обясня,какъв е бил мотивът на този господин да се опита да създаде, шум около себе си!Съжалявам , че трябва да се занимавам с нещо, което не представлява нищо, за мене! Не говоря и за възпитанието му,с което не си е определил среща!
-
Копирам написано от Самир по темата от форума "И през 2012...", от стр. 4:
"Тогава аз лично подновявам активното коментиране (доколкото ми е възможно).
Просто доста трудно се превъзпитават възрастни (поне с хуманни средства).
¡Venceremos!"
Така че всички по-възрастни от Самир, мътите му или не водата, той все ще ви яде, както в баснята за вълка и агнето - той просто търси повод да се заяде. Някой му е внушил, че е велик и той е повярвал, на което никак не се учудвам.
-
Несериозно е представянето на един куплет за цяло стихотворение. Не че дължината има кой знае какво значение за качеството, но все пак... Римните двойки също не са особено престижни. Ритъмът куца. Не се отличава с много оригинална образност. Иначе - усещам вложеното чувство и разбирам действително изразения смисъл и без главните букви. Както и да е...
-
Надеждата е това, което ни води и ни дава сили!Хареса ми!Поздрав Христо!
-
Миниатюрата ми допадна.
Разбрах и усетих, за разлика от Самир, който явно не разбира от поезия или е зле настроен към по-възрастните от самия него и умишлено се държи като малко, невъзпитано момченце. -
Не знам защо, но несериазната работа сте Вие...Ако Вие се чувствате читател от висока класа и имате някакви претенции,би трябвало да имате и малко разбиране за поезията! Какво според Вас е несериозно в случая,какво не удовлетворява Вашия възвишен вкус. Не искем да Ви обиждам, но не е лошо до си стоите в гьола, от който сте излезли!
-
Несериозна работа. Има и читатели с изисквания.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
В класиката се срещат много творби, при които последния стих на всеки куплет е скъсен с една стъпка.
Това не е нарушение на ритъма.
А доколко един куплет не може да се представи като цяло стихотворение, ще цитирам Елиас Канети
"Кратко, по-кратко – докато остане само една сричка, която да казва всичко"
Но краткостта изисква всяка дума от текста да е максимално наситена със смисъл и емоционален заряд...