Надеждата

15 дек. 2010 г., 15:10

Поэзия » Другая

622 0 3

Надеждата

Аз в цветя съм те обвила,

твоя ярък силует.

Боже, колко си красива

за душа, що знае гнет.

През очите ти-прозорци

виждам светлина, небе.

И мечтите ми, тъй прости,

като лист аз свих на две.

И прибрах ги в плик от обич

с цвят на искреност, печал.

Знаеш, винаги ще помня

той какво ми беше дал.

Ти с усмивка кротко гледаш

как се сгушвам в твойта гръд.

С пръсти пръскаш в съня ми

звезден прах над топла плът.

И унесена от радост

в лъжовни светове,

аз приемам уж с вялост

тез протегнати ръце.

Знам, ще тръгнеш пак внезапно,

ще откъснеш с тежък звън

всеки полъх ароматен,

упоил света насън.

Вероятно ще се върнеш

със стъпки, носещи цветя.

Пак ще искаш да прегърнеш

веч прозрачната душа.

Liudmil (Людмил Стоянов)

2011-03-12T01:26:59+02:00

Интересно е. Май ще те чета.
waterflower (Есенна песен)

2011-01-09T01:21:05+02:00

Благодаря ти за милите думи!
Luna13 (Моника Стойчева)

2011-01-08T13:39:27+02:00

Наистина пишеш много нежно и красиво! Поздрав и прегръдка от мен!6!