15.12.2010 г., 15:10 ч.

Надеждата 

  Поезия » Друга
628 0 3

Надеждата

 


Аз в цветя съм те обвила,

твоя ярък силует.

Боже, колко си красива

за душа, що знае гнет.

 

През очите ти-прозорци

виждам светлина, небе.

И мечтите ми, тъй прости,

като лист аз свих на две.

 

И прибрах ги в плик от обич

с цвят на искреност, печал.

Знаеш, винаги ще помня

той какво ми беше дал.

 

Ти с усмивка кротко гледаш

как се сгушвам в твойта гръд.

С пръсти пръскаш в съня ми

звезден прах над топла плът.

 

И унесена от радост

в лъжовни светове,

аз приемам уж с вялост

тез протегнати ръце.


Знам, ще тръгнеш пак внезапно,

ще откъснеш с тежък звън

всеки полъх ароматен,

упоил света насън.

 

Вероятно ще се върнеш

със стъпки, носещи цветя.

Пак ще искаш да прегърнеш

веч прозрачната душа.

© Есенна песен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??