Надеждата

Dec 15, 2010, 3:10 PM

Poetry » Other

736 0 3

Надеждата

Аз в цветя съм те обвила,

твоя ярък силует.

Боже, колко си красива

за душа, що знае гнет.

През очите ти-прозорци

виждам светлина, небе.

И мечтите ми, тъй прости,

като лист аз свих на две.

И прибрах ги в плик от обич

с цвят на искреност, печал.

Знаеш, винаги ще помня

той какво ми беше дал.

Ти с усмивка кротко гледаш

как се сгушвам в твойта гръд.

С пръсти пръскаш в съня ми

звезден прах над топла плът.

И унесена от радост

в лъжовни светове,

аз приемам уж с вялост

тез протегнати ръце.

Знам, ще тръгнеш пак внезапно,

ще откъснеш с тежък звън

всеки полъх ароматен,

упоил света насън.

Вероятно ще се върнеш

със стъпки, носещи цветя.

Пак ще искаш да прегърнеш

веч прозрачната душа.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Liudmil (Людмил Стоянов)

2011-03-12T01:26:59+02:00

Интересно е. Май ще те чета.
waterflower (Есенна песен)

2011-01-09T01:21:05+02:00

Благодаря ти за милите думи!
Luna13 (Моника Стойчева)

2011-01-08T13:39:27+02:00

Наистина пишеш много нежно и красиво! Поздрав и прегръдка от мен!6!