anastasia73 (Анастасия)
30 101
5 сент. 2019 г., 23:20

Надеждата 

  Поэзия » Другая
1949 7 7

Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.

 

В косите ѝ метличина расте,
синееща, все повече... до болка,
но тя държи мечтите си в ръце
и стиска ги до кръв, но още колко!

 

Понякога изгаря като пещ,
на вещица понякога прилича,
от думите ѝ силни в грозна вещ
превръщам се и все не се обичам.

 

От чакането трепетно – кога,
с усмивка и в покой ще остарея,
тя пак лежи във прясната трева,
примамва ме да искам точно нея!

 

Убивам я, защото ме е страх,
че само тя накрая ще остане
с прашинките от своя "звезден прах",
завинаги попил във мойте рани!

© Анастасия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви отново, светъл празничен ден на всички!
  • Много искрено, трогателно, образно! Поздравления, Анастасия! Имам стихо - Моят експрес, което третира темата. А твоята я взимам в Любими!
  • Обичам образността и дълбочината на думите ти!
  • Благодаря ви за вниманието, приятели!
  • Вечната надежда... Тя е в нас, докато сами не се откажем от нея...
    Поздравявам те.
  • "Надеждата умира последна"...
    "Докато дишам, надявам се."
    Щом пишеш за нея, значи я носиш в себе си.Но при творците тя е крехка и уязвима.
    Много хубава поетична творба!
    Анастасия,приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех!
  • Много хубаво! Когато се пише с душа думите са живи
Предложения
: ??:??