anastasia73
30 результатов
Спасявам те от огнения взрив,
почти стопил е божиите клетки.
Оттеглям се във образа си сив,
за да платя и тази твоя сметка.
Видение ли – не, просто живот, ...
  304 
Няма "нас", няма нищо такова,
щом по изгрев си тръгваш на пръсти.
Самотата досущ, като нова
се сгодява за мене без пръстен.
Няма "нас", няма даже причина ...
  499 
Взаимно се създадохме добри,
но няма място в рая за такива,
боли от раждането до „умри“,
а между тях е топло, но изстива …
... защото не достига светлина, ...
  353 
"Тя - душата е с тегло 21 грама и плътността и е 175 пъти по-малка от тази на въздуха ..." - какво значение има, след като не са до нас, не са ли!!!
Днес мълча, не че имам въпроси
от рода "как е Там" - все наивни.
Дим от свещи лежерно се носи
и виното само се налива. ...
  476 
Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен, ...
  334 
Не се учудвай - вече ме познаваш,
в юмрука стискам капка със отрова,
за всеки случай - залезът е давещ,
а изгревът - заблуда стара, нова.
За влюбването … рядко го описвам, ...
  630 
Купчина дрехи, хвърлени на пода,
цигари - недопушени изобщо,
една душа, която е за продан
и няколко на екс изпити нощи.
Да бе любов, май щеше да си струват - ...
  325 
В лято беше – така и остана,
овдовя планината и тате.
Есен идваше – тиха, с премяна,
от която измръзват крилата.
На сирак онзи миг заприлича ...
  1005  12  16 
Утре, може би ще се реша
в слънчев лъч себе си да намеря
или просто ще се утеша
с монолог в чаша строго премерен.
После спомените ще кипят ...
  536 
Победи ли ... на пръсти се броят
от утрото до следващата вечност,
тъгата и провалите са в цвят -
космически, неземен, но естествен.
Борбите - тъжен поход, самота, ...
  622  11 
Златни есени, стихове тъжни
/за летата, за бивши любови/.
Чаши пълни, а хапките ръжени,
куп икони, но пръсти оловни.
Мрачни мисли /и винаги нощем/, ...
  439 
Празно място и време за дъжд,
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.
Той го знае, но пише ми стих ...
  663 
Неделя е, снегът не се топи,
защото сняг, така и още няма,
наивните "бамбукови" мечти
са още с пъстра, есенна премяна.
Студено е, но някак поносим ...
  901 
Вървях така нарамила снега
със формите му тленни по стъклата,
превръщах се във капка на брега,
попила в тежкия и мокър пясък.
Обръщах се назад и пак така, ...
  644 
... Замених те със есенен плод,
скрит в листата по-свежи /от вчера/.
Ореолът на този живот е фалшив,
по-добро не намерих.
Слънце купих за всеки мой ден, ...
  584 
...
Не е честно, пропуснах дъжда,
тази врява от кал и капчуци,
но спестих си след него ръжда,
свила пълно гнездо със юмруци. ...
  431 
Ще чакам там, където се пресичат
от изгреви до залези сезоните,
ще търся влюбени, които се обичат
или такива, дето още помнят се.
Ще пазя жар останала в огнището ...
  951  11 
На няколко преки от кръчмата,
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...
  431 
...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...
  933 
А нищо човек съм, човече, но сложих криле вместо клони, на думи отидох далече, но всички листа се отрониха. Събирах парче по парче надежда заседнала в шумата и литнах преди да ме спре на корена тежката дума. Дойдох си със първият сняг, очите ми бяха пресъхнали. На клоните тъжно се спрях и нещо във м ...
  706 
...
Така се получи – далече е,
отплува по „речните“ устни
със своите клетви за вечност,
с мечтите, които пропусна. ...
  499 
Изтри си следите и тръгна,
жигоса небето със поглед.
От малка светът и изтръгна
едничкия опит за полет.
Любимата мамина дреха ...
  801 
Ослушвах се за гласове от зимата,
но няма как – миришеха липите,
а някому, все още бях "любимата"
за други, вече бях любов изтрита.
Измамно се промъкваше и лятото ...
  942  10 
...
И нека се стопи, и този грях,
полегнал нежно в скута на мъглата,
а след това по релсите на влак
да си замине с есенния вятър. ...
  714 
Не прибирай отровата - вкусна е,
като музика в мен се разлива,
нищо, че са предателски устните и,
нищо, че пари, като коприва.
Подари ми я - страшно я искам, ...
  389 
Много трудно разпервам крила,
аз не съм многолика и дръзка,
много често погрешна стрела
се забива във мен, но се пръска!
Имам силни и слаби страни, ...
  612 
Часът е точно „няколко“ без пет,
седим си аз и аз, и тишината,
и взираме се в грозния тапет
„разлистил“ всяка гънка на стената.
Увисва за пореден път въпрос, ...
  1027  11 
Не че всичко, което облече
във живота ú беше по мярка,
не че знаеше в него мъжете,
как обичат я … много ли, малко!
Но харесваше да я прегръщат, ...
  580 
Ако можеш да тръгнеш - върви,
аз изгубих следите от стъпки.
Моят поглед не стига, дори
до най-близкия камък на пътя.
Нямам сили денят ми е враг, ...
  938 
Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте, ...
  1482 
Предложения
: ??:??