Надеждата
Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте,
синееща, все повече... до болка,
но тя държи мечтите си в ръце
и стиска ги до кръв, но още колко!
Понякога изгаря като пещ,
на вещица понякога прилича,
от думите ѝ силни в грозна вещ
превръщам се и все не се обичам.
От чакането трепетно – кога,
с усмивка и в покой ще остарея,
тя пак лежи във прясната трева,
примамва ме да искам точно нея!
Убивам я, защото ме е страх,
че само тя накрая ще остане
с прашинките от своя "звезден прах",
завинаги попил във мойте рани!
© Анастасия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви отново, светъл празничен ден на всички!
-
Много искрено, трогателно, образно! Поздравления, Анастасия! Имам стихо - Моят експрес, което третира темата. А твоята я взимам в Любими!
-
Обичам образността и дълбочината на думите ти!
-
Благодаря ви за вниманието, приятели!
-
Вечната надежда... Тя е в нас, докато сами не се откажем от нея...
Поздравявам те. -
"Надеждата умира последна"...
"Докато дишам, надявам се."
Щом пишеш за нея, значи я носиш в себе си.Но при творците тя е крехка и уязвима.
Много хубава поетична творба!
Анастасия,приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех! -
Много хубаво! Когато се пише с душа думите са живи
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
