valqka (Валентин Василев)
515 2124
9 окт. 2015 г., 16:44

Надеждата 

  Поэзия
338 0 3

 

 

 

Прегорялата трева на есента

все връща ме към нещо

прегаряло и в мен като главня,

но прибулено във пепел -

към вълните на узрелите жита

в жарта на лятото горещо,

към птиците в онази синева,

където те и бялото се срещат,

към пожара в моята душа,

в която топят се като свещи

чувства на божествен дар -

да обичаш по човешки ...

Те разтопиха се, на капки,

останаха ми само във очите,

пак есента ще ги обагри, знам го,

за да мога и зиме аз да виждам

неизгаряща надежда ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??