valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Oct 9, 2015, 4:44 PM

Надеждата

  Poetry
476 0 3

 

 

 

Прегорялата трева на есента

все връща ме към нещо

прегаряло и в мен като главня,

но прибулено във пепел -

към вълните на узрелите жита

в жарта на лятото горещо,

към птиците в онази синева,

където те и бялото се срещат,

към пожара в моята душа,

в която топят се като свещи

чувства на божествен дар -

да обичаш по човешки ...

Те разтопиха се, на капки,

останаха ми само във очите,

пак есента ще ги обагри, знам го,

за да мога и зиме аз да виждам

неизгаряща надежда ...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0