valqka (Валентин Василев)
517 2126
9.10.2015 г., 16:44 ч.

Надеждата 

  Поезия
298 0 3

 

 

 

Прегорялата трева на есента

все връща ме към нещо

прегаряло и в мен като главня,

но прибулено във пепел -

към вълните на узрелите жита

в жарта на лятото горещо,

към птиците в онази синева,

където те и бялото се срещат,

към пожара в моята душа,

в която топят се като свещи

чувства на божествен дар -

да обичаш по човешки ...

Те разтопиха се, на капки,

останаха ми само във очите,

пак есента ще ги обагри, знам го,

за да мога и зиме аз да виждам

неизгаряща надежда ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??