Надеждата са ми звездите

Всичко, което давам,
всичко, за да намеря любовта си,
недостатъчно, а аз сякаш пропадам,
отчаянието е близо, то е по петите ми.

Как да я достигна - като не мога да я видя?
На коя падаща звезда аз да се надявам,
да сбъдне моето вечно желание.
Още колко нощи ще прекарам, сънувайки...

... това, което ме убива всеки път,
всеки път, щом дам моето сърце,
мислейки, че на сигурно място е то,
накрая убеждавам се - лъжа е...

... уморих се да попивам болката,
прекалено много студ проникна в мен,
това някак лишава ме от свободата,
въпреки това намирам сили за усмивка...

                                                                               ♦ -  InFiNiTeE* ♦
(Отчаянието е грешен път, но няма как... случва се... обаче след дъжд винаги изгрява слънце!)