15 сент. 2015 г., 20:29

Надежди

842 0 2

Силуета на малко конче

пазеше моите надежди,

че утре денят ще започне

по-ведър от днешните свади.

 

Ти търсеше там нейде утеха,

защото сигурно ти липсва това,

което с годините градиха

твоите неверни игриви слова.

 

Със смутено лице пред мен

ти искаше да изкупиш вина,

но аз  съм свикнала - знаеш

и просто с насмешка ще го отмина.

 

Аз вече се усмихвам над игрите,

които са достойни за екран.

Сигурно ще се познаем всичките,

участници в забавен роман.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...