15.09.2015 г., 20:29

Надежди

839 0 2

Силуета на малко конче

пазеше моите надежди,

че утре денят ще започне

по-ведър от днешните свади.

 

Ти търсеше там нейде утеха,

защото сигурно ти липсва това,

което с годините градиха

твоите неверни игриви слова.

 

Със смутено лице пред мен

ти искаше да изкупиш вина,

но аз  съм свикнала - знаеш

и просто с насмешка ще го отмина.

 

Аз вече се усмихвам над игрите,

които са достойни за екран.

Сигурно ще се познаем всичките,

участници в забавен роман.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...