15.09.2015 г., 20:29

Надежди

838 0 2

Силуета на малко конче

пазеше моите надежди,

че утре денят ще започне

по-ведър от днешните свади.

 

Ти търсеше там нейде утеха,

защото сигурно ти липсва това,

което с годините градиха

твоите неверни игриви слова.

 

Със смутено лице пред мен

ти искаше да изкупиш вина,

но аз  съм свикнала - знаеш

и просто с насмешка ще го отмина.

 

Аз вече се усмихвам над игрите,

които са достойни за екран.

Сигурно ще се познаем всичките,

участници в забавен роман.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...