Надежди нямам обаче!

20 нояб. 2014 г., 18:43

Поэзия

330 0 2

Душата ми премазана скимти.

Вървя, а болката във мен свисти.

Толкова съм наранена от безчувствие!

От подлост! От коварство! От злина!

Упрекват ме, че съм емоционална!

Че не гледам леко на света!

А, нима не трябва да е винаги така?

Може всички да кървят! Щом си добре,

щом не кървиш - всичко е наред!

Че, приятелят ти е съборен и пребит!

Че някой плаче в ъгъла превит!

Че някое животно стене!...

Никакви проблеми!

Как така? Такъв ли трябва да е света?

За това душата ми плаче!

Надежди нямам обаче!

goblenka (Маргарита Ангелова)

2014-12-03T05:40:51+02:00

Единственото такова е в къщи, но за активен човек, при това, човек който обича света, не само семейството, това е недостатъчно!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-12-02T08:47:35+02:00

Не се отчайвай,имаш много пътища пред теб и все някой ще те изведе към по-прекрасно място за живеене!Поздрав!