Надежди нямам обаче!
520
0
2
Душата ми премазана скимти.
Вървя, а болката във мен свисти.
Толкова съм наранена от безчувствие!
От подлост! От коварство! От злина!
Упрекват ме, че съм емоционална!
Че не гледам леко на света!
А, нима не трябва да е винаги така?
Може всички да кървят! Щом си добре,
щом не кървиш - всичко е наред!
Че, приятелят ти е съборен и пребит!
Че някой плаче в ъгъла превит!
Че някое животно стене!...
Никакви проблеми!
Как така? Такъв ли трябва да е света?
За това душата ми плаче!
Надежди нямам обаче!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
