Nov 20, 2014, 6:43 PM

Надежди нямам обаче!

  Poetry
523 0 2

Душата ми премазана скимти.

Вървя, а болката във мен свисти.

Толкова съм наранена от безчувствие!

От подлост! От коварство! От злина!

Упрекват ме, че съм емоционална!

Че не гледам леко на света!

А, нима не трябва да е винаги така?

Може всички да кървят! Щом си добре,

щом не кървиш - всичко е наред!

Че, приятелят ти е съборен и пребит!

Че някой плаче в ъгъла превит!

Че някое животно стене!...

Никакви проблеми!

Как така? Такъв ли трябва да е света?

За това душата ми плаче!

Надежди нямам обаче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Единственото такова е в къщи, но за активен човек, при това, човек който обича света, не само семейството, това е недостатъчно!
  • Не се отчайвай,имаш много пътища пред теб и все някой ще те изведе към по-прекрасно място за живеене!Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...