20 nov 2014, 18:43

Надежди нямам обаче!

  Poesía
525 0 2

Душата ми премазана скимти.

Вървя, а болката във мен свисти.

Толкова съм наранена от безчувствие!

От подлост! От коварство! От злина!

Упрекват ме, че съм емоционална!

Че не гледам леко на света!

А, нима не трябва да е винаги така?

Може всички да кървят! Щом си добре,

щом не кървиш - всичко е наред!

Че, приятелят ти е съборен и пребит!

Че някой плаче в ъгъла превит!

Че някое животно стене!...

Никакви проблеми!

Как така? Такъв ли трябва да е света?

За това душата ми плаче!

Надежди нямам обаче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Единственото такова е в къщи, но за активен човек, при това, човек който обича света, не само семейството, това е недостатъчно!
  • Не се отчайвай,имаш много пътища пред теб и все някой ще те изведе към по-прекрасно място за живеене!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...