Надлъжен разрез

Поэзия » Философская

490 0 5

Избрах си от малък пътека.

От нея направих си път

и бавно, на пръсти, полека

аз брулех небето със прът.

И гарвани грачеха ниско.

Мъглите превиваха гръб.

Уж слънцето беше ми близко,

но зъзнех, вървейки по ръб.

През трудните зими преминах.

През ровове кални скачАх

и пътя далечен изминах...

Над много глави си стърчах.

На дребни моменти се радвах,

за много несгоди болях.

Минути любов си открадвах

и все пак- можах и живях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и майтапите в тях!
„Радвам се, че харесвате написаното от мен!
Желая ви лека и спокойна вечер! Поздрави!!!

2015-10-28T20:03:12+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Какво повече да желае от живота човек, освен от една малка пътечка да стори път. Щом самият ти признаваш, че си го постигнал, Никола, аз нямам основание да се съмнявам. Поздравявам те, че си осмислил живота!

2015-10-28T13:44:42+02:00
rumbic (Руми)

Когато човек успее от малката пътечка да си направи път, който да извърви целеустремен и да се радва на "дребни моменти", да изживее болка, любов...
то той не е живял напразно! Поздрав, Никола!

2015-10-28T10:19:16+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!!!!!!!!!!!!!

2015-10-27T23:23:03+02:00
Karina4 (Карина Кралева)

Прекрасно е ! Не ,не спирайте! Продължавайте по пътя, чакат ви толкова ненаписани и завладяващи стихове, още много минути любов
и ходете само по слънчевите места!

2015-10-27T22:52:32+02:00