Oct 27, 2015, 8:52 PM

Надлъжен разрез

489 0 5

Избрах си от малък пътека.

От нея направих си път

и бавно, на пръсти, полека

аз брулех небето със прът.

 

И гарвани грачеха ниско.

Мъглите превиваха гръб.

Уж слънцето беше ми близко,

но зъзнех, вървейки по ръб.

 

През трудните зими преминах.

През ровове кални скачАх

и пътя далечен изминах...

Над много глави си стърчах.

 

На дребни моменти се радвах,

за много несгоди болях.

Минути любов си открадвах

и все пак- можах и живях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и майтапите в тях!
    „Радвам се, че харесвате написаното от мен!
    Желая ви лека и спокойна вечер! Поздрави!!!
  • Какво повече да желае от живота човек, освен от една малка пътечка да стори път. Щом самият ти признаваш, че си го постигнал, Никола, аз нямам основание да се съмнявам. Поздравявам те, че си осмислил живота!
  • Когато човек успее от малката пътечка да си направи път, който да извърви целеустремен и да се радва на "дребни моменти", да изживее болка, любов...
    то той не е живял напразно! Поздрав, Никола!
  • !!!!!!!!!!!!!!!
  • Прекрасно е ! Не ,не спирайте! Продължавайте по пътя, чакат ви толкова ненаписани и завладяващи стихове, още много минути любов
    и ходете само по слънчевите места!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...