koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
Oct 27, 2015, 8:52 PM

Надлъжен разрез

488 0 5

Избрах си от малък пътека.

От нея направих си път

и бавно, на пръсти, полека

аз брулех небето със прът.

 

И гарвани грачеха ниско.

Мъглите превиваха гръб.

Уж слънцето беше ми близко,

но зъзнех, вървейки по ръб.

 

През трудните зими преминах.

През ровове кални скачАх

и пътя далечен изминах...

Над много глави си стърчах.

 

На дребни моменти се радвах,

за много несгоди болях.

Минути любов си открадвах

и все пак- можах и живях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и майтапите в тях!
    „Радвам се, че харесвате написаното от мен!
    Желая ви лека и спокойна вечер! Поздрави!!!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Какво повече да желае от живота човек, освен от една малка пътечка да стори път. Щом самият ти признаваш, че си го постигнал, Никола, аз нямам основание да се съмнявам. Поздравявам те, че си осмислил живота!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Когато човек успее от малката пътечка да си направи път, който да извърви целеустремен и да се радва на "дребни моменти", да изживее болка, любов...
    то той не е живял напразно! Поздрав, Никола!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    !!!!!!!!!!!!!!!
  • Karina4 (Карина Кралева)
    Karina4 (Карина Кралева)
    Прекрасно е ! Не ,не спирайте! Продължавайте по пътя, чакат ви толкова ненаписани и завладяващи стихове, още много минути любов
    и ходете само по слънчевите места!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0