Надлъжен разрез

Oct 27, 2015, 8:52 PM

Poetry » Phylosophy

383 0 5

Избрах си от малък пътека.
От нея направих си път
и бавно, на пръсти, полека
аз брулех небето със прът.
И гарвани грачеха ниско.
Мъглите превиваха гръб.
Уж слънцето беше ми близко,
но зъзнех, вървейки по ръб.
През трудните зими преминах.
През ровове кални скачАх
и пътя далечен изминах...
Над много глави си стърчах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надлъжен разрез

Want to read more?

Random works