Надлъжен разрез
Избрах си от малък пътека.
От нея направих си път
и бавно, на пръсти, полека
аз брулех небето със прът.
И гарвани грачеха ниско.
Мъглите превиваха гръб.
Уж слънцето беше ми близко,
но зъзнех, вървейки по ръб.
През трудните зими преминах.
През ровове кални скачАх
и пътя далечен изминах...
Над много глави си стърчах.
На дребни моменти се радвах,
за много несгоди болях.
Минути любов си открадвах
и все пак- можах и живях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
