27 мая 2012 г., 16:04

Наднича времето

551 0 0

Наднича времето

 

Наднича времето в моите зеници,

да види иска светлото в деня.

Което като хиляди звездици,

като камбанен звън се разлюля.

 

Наднича времето да ме прегърне

с ръце като крила.

На човечността сила да ми вдъхне,

с която съм се сляла, с която съм дошла.

 

Наднича времето в очите ми зелени

разцъфнало, като пролет разцъфтя.

Иска на деня различното да видя,

да го почуствам като мирис на липа.

 

Наднича времето в сърцето ми човешко и голямо,

като струна зазвъня,

за да се събудя с времето велико,

времето, с което съм дошла.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...