Наднича времето

Наднича времето в моите зеници,

да види иска светлото в деня.

Което като хиляди звездици,

като камбанен звън се разлюля.

Наднича времето да ме прегърне

с ръце като крила.

На човечността сила да ми вдъхне,

с която съм се сляла, с която съм дошла.

Наднича времето в очите ми зелени

разцъфнало, като пролет разцъфтя.

Иска на деня различното да видя,

да го почуствам като мирис на липа.

Наднича времето в сърцето ми човешко и голямо,

като струна зазвъня,

за да се събудя с времето велико,

времето, с което съм дошла.