22 дек. 2013 г., 20:32

Надпревара с времето

548 0 0

Никога няма да те достигна.

Актриса, пред завесата на живота.

Да бъда фалшива, за да постигна.

Победа на два различни фронта.

Ринг, тъмнина на душата ми.

Е разпръснала надеждата на хиляди посоки.

В утрешния ден убива мечтите ми.

А после събирам парчетата отломки.

Ридае моето сърце за любовта неразбрана.

А за всичко е виновна тя "Съдбата!"

С теб исках да остана.

Видях те, слях се с природата.

Радост и обич желана.

Единствено неразгадана е душата ми.

Може би ще тръгнем в различни посоки?...

Ето, дъждът отнася сълзите ми.

Това навярно е краят на всички насоки.

От тебе останах необичана.

     Навярно така било ми е писано!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...