22 дек. 2013 г., 20:32

Надпревара с времето

551 0 0

Никога няма да те достигна.

Актриса, пред завесата на живота.

Да бъда фалшива, за да постигна.

Победа на два различни фронта.

Ринг, тъмнина на душата ми.

Е разпръснала надеждата на хиляди посоки.

В утрешния ден убива мечтите ми.

А после събирам парчетата отломки.

Ридае моето сърце за любовта неразбрана.

А за всичко е виновна тя "Съдбата!"

С теб исках да остана.

Видях те, слях се с природата.

Радост и обич желана.

Единствено неразгадана е душата ми.

Може би ще тръгнем в различни посоки?...

Ето, дъждът отнася сълзите ми.

Това навярно е краят на всички насоки.

От тебе останах необичана.

     Навярно така било ми е писано!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...