НАЕМНИК
По улицата с тежки стъпки,
умора и тъга прегърнал,
наемник... към забвението запътен.
Поминъкът го бе превърнал
в бездушна яма от агресия,
в не можещ да почувства нищо,
в човек без лични интереси,
в мълчащ, в излишен, в не обичащ.
.
Да, вярно е, оръжието в ръцете му
тъй смъртоносно бе, тъй ефективно.
Но вярно бе и, че в сърцето му
изчезнало бе всичко позитивно.
.
.
.
Когато беше малък, често казваше,
че иска да изучи Библията.
И вярата си винаги изказваше,
осъждайки тез, дето мислеха противното.
Обичаше да влиза в църквата,
обичаше да слуша месите,
обичаше да споменава мъртвите
и казваше, че да живееш лесно е,
ала ако си праведен, добър.
Ако си верен християнин,
от Бога ще получиш дар,
душата ти във Рая ще остане.
.
Растеше в идиличен свят,
растеше - беше най-богат
със Библията във ръце
и със широкото сърце.
До онзи ден...
.
.
.
Баща му изгориха...
той осмели се да говори
и осмели се да оспори
инквизиционните събори.
Най-първо зверски го пребиха,
при себе си отецът го повика...
Ръцете всички си измиха,
веднага в ереста го обвиниха.
.
Но знаеха.
Невинен бе,
ала нехаеха
и не желаеха.
И селяни, свещеници
и всички други.
Мошеници,
със користни подбуди,
разправяха се тъй със всеки,
опитал на съда им да попречи.
.
.
.
А нашият наемник - седемнадесет годишен...
Закле се да се бори... за арабите.
Закле се, докато той диша,
да търси мъст от християните.
Първоначално нямаше идея
как мечът се върти, щитът държи.
Ала успя страха си да преодолее
кръвта на християните го теглеше
да продължи!
.
Но с времето почувства се употребен
и осъзна, че сее смърт ненужна.
Ала се появи един проблем,
оказа се, че всичко друго му е чуждо.
.
И продължи със битките...
.
Ако се посветиш на нещо чрез яда си,
докрай ще те преследва той - ядът.
Усещайки стената до гърба си,
ще срещнеш своята съдба...
неблагосклонна,
ала непреклонна...
Тя ще превърне в рутина
туй, дето правиш... до смъртта.
© Светозар Петров Все права защищены