Награда
Награда
- Как мина в детската градина? -
питам внучката и смигам.
Тя се усмихва колебливо
и ме поглежда закачливо.
- Добре! Рисувах, пях, играх,
танцувах много и се смях.
И обяда си изядох,
само лакомство не дадоха!
- Лакомство ли, че какво,
трябваше ли и защо?
Тя поглежда ме сърдито,
после шепне шеговито:
- Бях добра цял ден и блага,
не заслужих ли награда?
- Заслужи! - и от джоба вадя,
и подавам шоколада.
Грейват детските очички
и със трепетни ръчички,
хапва своята награда,
ах, каква наслада!
Взира се във мен щастливо,
с обич думите излива:
- Ще съм винаги послушна!
Благодаря ти, бабо! - и ме гушна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илонка Денчева Все права защищены
