10 июл. 2010 г., 16:52

Награда

614 0 1

Загубила своята просека,

душата чезне и много страда,

застинала вода е, но не плаче,

очаква своята награда.

 

Да види устремна ли е водата,

да чуе шеметния плисък,

да усети на живота кръговрата,

дете да се роди, да плаче.

 

Тя иска там, в облаците, горе

да скрие прошка и блага дума,

да се оглежда в техния прозорец -

проблеснала пътека и утеха.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Често страдат душите ни, загубили посока и надежда!
    Път винаги има, трябва да отворим сетивата си и да вярваме, да се надяваме!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...