Награда
606
0
1
Загубила своята просека,
душата чезне и много страда,
застинала вода е, но не плаче,
очаква своята награда.
Да види устремна ли е водата,
да чуе шеметния плисък,
да усети на живота кръговрата,
дете да се роди, да плаче.
Тя иска там, в облаците, горе
да скрие прошка и блага дума,
да се оглежда в техния прозорец -
проблеснала пътека и утеха.
© Мариола Томова All rights reserved.
