11 апр. 2007 г., 00:35

НАИСТИНА СЪМ ЖИВА 

  Поэзия
758 0 18
Чертаеш в мен искрици нежност, вдъхновения.
Рисуваш с поглед влюбени слънца.
На глътки ме отпиваш с капки от търпение.
Копнееш ме! И буря съм, и съм жена.


Догонваш ме. Като откъснат лист хартия
съм в ръцете ти. Прераждам се от пепел сива.
Щастлива съм! Това не е любов, а е магия,
защото чувствам, че съм жива. Наистина съм 
                          жива!

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??