31 авг. 2019 г., 08:34

Най-боли нощем

606 1 0



Луната луна е, звездите звезди,
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.

От залез до изгрев, спомен лети,
високо, а сякаш сърцето прегръща.
Изречени думи, бавно реди
и времето лекар, в болка превръща.

И как да лекува, когато не спи,
и празният стол, празен е още?
И нищо не е така, както преди,
загубиш ли някой, най-боли нощем.

Явор Перфанов
30.08.2019 г.
Г. Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...