31.08.2019 г., 8:34

Най-боли нощем

610 1 0



Луната луна е, звездите звезди,
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.

От залез до изгрев, спомен лети,
високо, а сякаш сърцето прегръща.
Изречени думи, бавно реди
и времето лекар, в болка превръща.

И как да лекува, когато не спи,
и празният стол, празен е още?
И нищо не е така, както преди,
загубиш ли някой, най-боли нощем.

Явор Перфанов
30.08.2019 г.
Г. Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...