Най-ценното нещо
Не бягай от душата ми, вълшебнико,
превърни ме в стих и музика,
да се лея над илюзиите, дребните -
като твоя жива муза.
Нарисувай ме в очите си, художнико,
не ме затваряй, моля те, в платно.
В картината е чувството отложено
за някой ден, навярно за след вечност.
Изстрадай ме до дъно, мълчаливо,
тъй както те изстрадвам аз -
не искам да умирам, запази ме жива,
тъй както ще те пазя аз.
Не чакай ти на прага ми, отшелнико,
от свят на подлост и измама.
Прекрачи, при мен стопли се и... Последвай
ме. От любовта по-ценно нещо няма.
© Албена Стефанова Все права защищены