lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
1 авг. 2007 г., 18:44

Най-голямата ти грешка 

  Поэзия
1305 1 4

Защо те напускам ли?
Добре, ще ти кажа!
Нямам друг, вярвай, не е това!
Просто ти си различен, случаен,
замислен за други неща.
Отдавна аз вече не чувам,
какво е любов, какво съм за теб.
А в  нощите тайно сънувам,
че сгушвам се нежно до теб.

Не ме пожела!
Поне не такава...
Мисля, че знам каква е мойта вина...
Допуснах да се самосъжалявам
и да те издигам в нереални небеса.
И грешка е било да те обичам,
или поне да показвам любовта.
Грешка е било да ти се вричам,
че нямам друг и без тебе съм сама.
Грешка е! Ужасно е голяма.
Ще опитам да я променя.
Виж, отивам си... Оставам няма...
Дано сам разбереш къде е твоята вина.
Или ако искаш да ти я посоча!
С пръст най-нагло ще ти я изоблича.

Повярва си, повярва, че съм искрена
и едва ли не без тебе ще умра!
Издигна се... почти политна сам.
Сърцето ти от изтезания успокои се.
Не се замисляше, че има друг,
махна се и тежестта ти от гърдите.

Няма лошо... но защо загърби мен?
Нима е нужно да съм немарлива.
И от любов да не показвам моя плен,
да се държа студено, като кукла вътре гнила?

Е... явно нужно е, любими.
Не казвам, че не ме боли,
но щом ,дарявайки те с любов, ненужната съм ти,
без любовта ми с мене остани.

Имай ме такава - загадъчна, потайна.
Блъскай си главата всеки ден.
Търси целувките, прегръдките омайни,
търси и влюбен поглед от леда в мен.

Сега ще ме обичаш ли отново,
когато твоя страх аз възродих?
Сега ще осъзнаеш ли до колко
свикнал си с моя лик?
Сега готов ли си да ми се молиш,
когато истината ти признах?
Сега ме искаш, да съм твоя,
но горда съм и горда ще умра!

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Повярва си, повярва, че съм искрена
    и едва ли не без тебе ще умра!"
    Извинявай,може и аз нещо да не съм разбрал,но ти излъга ли го?
    Иначе е хубаво 6 от мен.
  • невероятно е, много е хубаво,поздрави
  • Невроятно произведение.Личи един силен характер,говорещ ни от неговите редове и много болезнено преживени истини за съжаление. Продължавай да се бориш със същата сила и увереност и успех
  • Сега ще ме обичаш ли отново,
    когато твоя страх аз възродих?
    Сега ще осъзнаеш ли до колко
    свикнал си с моя лик?
    Сега готов ли си да ми се молиш,
    когато истината ти признах?
    Сега ме искаш, да съм твоя,
    но горда съм и горда ще умра!
    ВЪЗДЕЙСТВАЩО само това мога да кажа
Предложения
: ??:??