Работата не спираше,
сънят не стигаше,
уморено тялото покой желаеше,
но никой не го оставяше.
Единствена утеха бе душата,
радвана и хранена с красота.
Красиви редове завладяваха
мислите и мечтите,
забравили чудесата.
И ваканцията свърши...
Дали споменът скъп
ще останe в съзнанието
или безследно ще се изгуби
в ежедневието обикновено...
© Юлия Все права защищены