Работата не спираше,
сънят не стигаше,
уморено тялото покой желаеше,
но никой не го оставяше.
Единствена утеха бе душата,
радвана и хранена с красота.
Красиви редове завладяваха
мислите и мечтите,
забравили чудесата.
И ваканцията свърши...
Дали споменът скъп
ще останe в съзнанието
или безследно ще се изгуби
в ежедневието обикновено...
© Юлия All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
