4 янв. 2023 г., 00:44

Най-къси са щастливите минути

803 5 10

 

Нов календарен лист. Дано бедите

под камък в старата заспят затрупани.

А в новата - любов, мир и разбиране.

Най- къси са щастливите минути…

 

Небето е картина. Цветна пита

с безброй късмети.Още неразчупена.

Ще вярваме ли пак като наивници?

Най - къси са щастливите минути…

 

Рисуват думите очакване. Рисуват
прогноза за едно щастливо бъдеще.
Надеждата, надеждата не губи

и вярата си с две ръце поддържа,

 

че всеки изгрев ще е все по-хубав.
Най-къси са щастливите минути…

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Мъдрост моя...
  • Колко добре си го казала, Доче ! "Най-къси са щастливите минути"! Но се помнят Желая много такива да имаш през Новата Година! Най- щастлив е човек, когато е здрав- пожелават ти и двете! Тогава ти се искат успехи. дано, пожелавам ти ги! А късмет да имаш във всичко, което вършиш!
  • Истина е - "най-къси са щастливите минути" и никога нямам снимки от тях
    За много години, Доче! Бъди здрава и вдъхновена!
  • Дано през 2023 г. има много щастливи минути и вдъхновение, което не стихва!
  • Нека надеждата разцъфти в Новата година, Доче!⚘

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...