9 февр. 2012 г., 17:57

Най любов

1.5K 2 7
Недей да степенуваш любовта –
обичам, по обичам, най обичам.
Обича се веднъж. И със душа.
А другото е нещо по-различно.

То е привличане, понякога и страх -
във зимна сутрин сам да се събудиш.
Поглъщаш гъсеници, но от тях
не се излюпват нежни пеперуди,

които пърхат в теб и дават знак
че ти обичаш по̀ и най, без липси.
Не можеш да опишеш всъщност как.
Обичане – отвъд Апокалипсиса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че точно в днешния ден попаднах на този стих. Такова е истинското обичане - отвъд време и пространство.
  • Харесах! С Пепи!
  • Така е- ако обичаш истински, то е отвъд представите как се обича!
  • Отдавна не бях чела толкова прекрасна поезия като твоята! Прочетох всичко на един дъх, просто нямам думи! Поздрав и за този великолепен стих! Между другото, ритъмът си е перфектен.
  • Още един поздрав, Марти! Богата е символиката в стиховете ти, много ми допада Само във втория куплет малко си разклатил хубавия ритъм. Нещо такова вариант ли е:

    "...
    Привличане. Понякога и страх -
    във зимна сутрин сам да се събудиш.
    Поглъщаш какавиди, но от тях
    не се излюпват нежни пеперуди,
    ..."

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...