Да се покатерим на отсрещната стена

и да погледнем през най-малкия прозорец.

Отреща, сигурна съм, ще стои Смъртта

и даже никак няма да ни проговори...

Но там ще виждаме и лилии, и карамфили.

От асмите ще се стелят чепки кехлибарени.

Ще шари котката с опашката кафичена

на дядото мустака и на кактуса бодличките.

Децата на протегнатата прашна улица

ще бягат с джапанките подир жабките

и майките, които още са момичета,

ще им похмахват във сигнал за хапване.

Бащите пък навярно ще броят ритмично:

„Леви, десни, леви десни“ - всяка стъпка.

На младите юначета прехласнати,

които никак нямат за къде да бързат.

И зная, слънцето ще помни този ден,

разляло се на фона като пищна дама.

Нека да погледаме през най-малкия прозорец,

защото утре може да ни няма...