18 jul 2014, 9:50

Най-малкият прозорец

  Poesía
543 0 0

Да се покатерим на отсрещната стена

и да погледнем през най-малкия прозорец.

Отреща, сигурна съм, ще стои Смъртта

и даже никак няма да ни проговори...

 

Но там ще виждаме и лилии, и карамфили.

От асмите ще се стелят чепки кехлибарени.

Ще шари котката с опашката кафичена

на дядото мустака и на кактуса бодличките.

 

Децата на протегнатата прашна улица

ще бягат с джапанките подир жабките

и майките, които още са момичета,

ще им похмахват във сигнал за хапване.

 

Бащите пък навярно ще броят ритмично:

„Леви, десни, леви десни“ - всяка стъпка.

На младите юначета прехласнати,

които никак нямат за къде да бързат.

 

И зная, слънцето ще помни този ден,

разляло се на фона като пищна дама.

Нека да погледаме през най-малкия прозорец,

защото утре може да ни няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...