Да се покатерим на отсрещната стена
и да погледнем през най-малкия прозорец.
Отреща, сигурна съм, ще стои Смъртта
и даже никак няма да ни проговори...
Но там ще виждаме и лилии, и карамфили.
От асмите ще се стелят чепки кехлибарени.
Ще шари котката с опашката кафичена
на дядото мустака и на кактуса бодличките.
Децата на протегнатата прашна улица
ще бягат с джапанките подир жабките
и майките, които още са момичета,
ще им похмахват във сигнал за хапване.
Бащите пък навярно ще броят ритмично:
„Леви, десни, леви десни“ - всяка стъпка.
На младите юначета прехласнати,
които никак нямат за къде да бързат.
И зная, слънцето ще помни този ден,
разляло се на фона като пищна дама.
Нека да погледаме през най-малкия прозорец,
защото утре може да ни няма...
© Стела Всички права запазени