Очи ли бяха,да им се налюбуваш,

вежди ли бяха,да ги нарисуваш,

устни ли бяха,да ги нацелуваш,

лице ли беше,да го помилваш?

Най-ми е било момиче,

момиче, бяло кокиче,

Росана - дете хубаво,

дете хубаво, още гиздаво.

Утринно цвете му викаха,

викаха и му се радваха.

Грижовност в сърце носеше,

с усмивки даряваше людете.

С внимание и мъдрост изслушваше,

с нежност и обич обгрижваше.

Страховете хорски изгонваше,

с надежда светла даряваше.

На всекиму добро правеше

и блага дума намираше.

За това го обичаха хората,

обичаха и поменваха.