Очи ли бяха,да им се налюбуваш,
вежди ли бяха,да ги нарисуваш,
устни ли бяха,да ги нацелуваш,
лице ли беше,да го помилваш?
Най-ми е било момиче,
момиче, бяло кокиче,
Росана - дете хубаво,
дете хубаво, още гиздаво.
Утринно цвете му викаха,
викаха и му се радваха.
Грижовност в сърце носеше,
с усмивки даряваше людете.
С внимание и мъдрост изслушваше,
с нежност и обич обгрижваше.
Страховете хорски изгонваше,
с надежда светла даряваше.
На всекиму добро правеше
и блага дума намираше.
За това го обичаха хората,
обичаха и поменваха.
© Иво Сотиров Всички права запазени