purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
16 июн. 2009 г., 10:50

Най-нежната жена 

  Поэзия » Любовная
1931 0 5

Тиха вечер,

тихо ляга

върху клони на липа.

А пък мене

мило ме поглежда

най-нежната жена.

 

Тъжен славей,

тъжни песни

с тъжен глас запява.

Да забравя

не е лесно

най-нежната жена.

 

Тежка стъпка,

тежко стъпвам

в ритъм с песента,

а прилежно и изкусно

тихо кърпи

раните в душата ми

най-нежната жена.

 

И е тиха вечер,

влюбен славей

тихо си припява песента.

А мене

тихо ме поглежда,

тихо ме забравя

най-нежната жена.

 

И до днес не мога -

и когато лягам,

и когато ставам,

да си обясня -

обичахме ли се

наистина

пред Бога

с най-нежната жена.

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • поне е било нежно
  • Болка от несбъдната любов.
    Силно!
  • Толкова любов и красота и тъга и нежност...попих с наслада стиха ти !!!!
  • Спомените за най-прекрасната, най- любимата в тихата самота на вечерта и забравата..много нежност има в твоя спомен...
  • Много хубаво написано!В тишината на вечерта,под звездите,имай до себе си любим човек винаги...
Предложения
: ??:??