Най-нежната жена
Тиха вечер,
тихо ляга
върху клони на липа.
А пък мене
мило ме поглежда
най-нежната жена.
Тъжен славей,
тъжни песни
с тъжен глас запява.
Да забравя
не е лесно
най-нежната жена.
Тежка стъпка,
тежко стъпвам
в ритъм с песента,
а прилежно и изкусно
тихо кърпи
раните в душата ми
най-нежната жена.
И е тиха вечер,
влюбен славей
тихо си припява песента.
А мене
тихо ме поглежда,
тихо ме забравя
най-нежната жена.
И до днес не мога -
и когато лягам,
и когато ставам,
да си обясня -
обичахме ли се
наистина
пред Бога
с най-нежната жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
